Габровски пере най-добре?
Не е невероятно българският Меси в този момент да седи в Банкя, удовлетворен от себе си, и да си споделя: Ей, по какъв начин ги надиграх отново всички.
Ходът с предлагането на неврохирурга Николай Габровски бързо беше разгласен за неочакван и „ ах, какъв поврат, драги фенове “.
Обрат в действителност нямаше и не се задава. Просто някакво драматургично решение, което ГЕРБ очевидно много си харесва – трупане на театрално напрежение. Борисов ли? Не, Габровски, който някои дори първоначално взеха за Росен Желязков. Е, има го и моментът, в който отново да се подчертае – Борисов е най-хубав и най-достоен за министър председател, само че и тук, и още веднъж е подготвен да отстъпи (в името на всеобщото богатство, няма друга причини). Игра за публиката.
Професорът наподобява отвред допустима фигура - без афиширане на партийни пристрастия, с непосредственост, само че не натрапвана, с ГЕРБ. Чудесен профил на несъбуждаща несъгласия и внезапни пристрастености кандидатура. Вероятно не чак обединителна, само че не и разединителна, напълно сносна на първо четене.
Появиха се и аналогии сред него и Анастас Герджиков, ректорът претендент на ГЕРБ. Те имат своите учредения, въпреки разликата в постовете, както и измененията в контекста на вътрешнополитическо състояние, икономическо и интернационална обстановка в оня миг, преди година и в този момент.
Всъщност обаче Габровски е по-рафиниран вид на политическо мюре но Антоанета Стефанова - кандидат-премиерката на Има Такъв Народ.
Посланията на ГЕРБ с този ход да бъде препоръчан неврохирургът са две:
1. Продължава избелването на имиджа на партията. С втори претендент, който партията издига, като неразделителна фигура, гражданска кандидатура, не тъкмо експертна обаче.
ГЕРБ наподобява, че прави действителни консенсусни стъпки да има държавно управление, без действително да е по този начин. При състояние, че е ясно, че първи мандат на партията на Борисов няма по какъв начин да получи болшинство в Народното събрание, за какво тя не резервира да вкара в играта своя консенсусен, неочакван претендент и висок експерт при трети мандат? Там опциите чисто теоретично наподобяват малко по-добре.
Габровски е примамка за третия мандат. С отхвърлянето на неговата естествена кандидатура би трябвало да се приготви почвата при потребност за „ революционен вид “ за държавно управление с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия (ако това изобщо се окаже възможно). Или да се разиграе ситуацията „ В ГЕРБ сме почтени, направихме всичко по силите си да има кабинет “, в случай че се стигне отново до предварителни избори.
Ще забележим занапред обаче какъв брой добре пере Габровски имиджа на ГЕРБ.
Още по темата
Ходът с предлагането на неврохирурга Николай Габровски бързо беше разгласен за неочакван и „ ах, какъв поврат, драги фенове “.
Обрат в действителност нямаше и не се задава. Просто някакво драматургично решение, което ГЕРБ очевидно много си харесва – трупане на театрално напрежение. Борисов ли? Не, Габровски, който някои дори първоначално взеха за Росен Желязков. Е, има го и моментът, в който отново да се подчертае – Борисов е най-хубав и най-достоен за министър председател, само че и тук, и още веднъж е подготвен да отстъпи (в името на всеобщото богатство, няма друга причини). Игра за публиката.
Професорът наподобява отвред допустима фигура - без афиширане на партийни пристрастия, с непосредственост, само че не натрапвана, с ГЕРБ. Чудесен профил на несъбуждаща несъгласия и внезапни пристрастености кандидатура. Вероятно не чак обединителна, само че не и разединителна, напълно сносна на първо четене.
Появиха се и аналогии сред него и Анастас Герджиков, ректорът претендент на ГЕРБ. Те имат своите учредения, въпреки разликата в постовете, както и измененията в контекста на вътрешнополитическо състояние, икономическо и интернационална обстановка в оня миг, преди година и в този момент.
Всъщност обаче Габровски е по-рафиниран вид на политическо мюре но Антоанета Стефанова - кандидат-премиерката на Има Такъв Народ.
Посланията на ГЕРБ с този ход да бъде препоръчан неврохирургът са две:
1. Продължава избелването на имиджа на партията. С втори претендент, който партията издига, като неразделителна фигура, гражданска кандидатура, не тъкмо експертна обаче.
ГЕРБ наподобява, че прави действителни консенсусни стъпки да има държавно управление, без действително да е по този начин. При състояние, че е ясно, че първи мандат на партията на Борисов няма по какъв начин да получи болшинство в Народното събрание, за какво тя не резервира да вкара в играта своя консенсусен, неочакван претендент и висок експерт при трети мандат? Там опциите чисто теоретично наподобяват малко по-добре.
Габровски е примамка за третия мандат. С отхвърлянето на неговата естествена кандидатура би трябвало да се приготви почвата при потребност за „ революционен вид “ за държавно управление с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия (ако това изобщо се окаже възможно). Или да се разиграе ситуацията „ В ГЕРБ сме почтени, направихме всичко по силите си да има кабинет “, в случай че се стигне отново до предварителни избори.
Ще забележим занапред обаче какъв брой добре пере Габровски имиджа на ГЕРБ.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ